100 години Индианаполис 500 +видео Articles - Auto News

Един от синонимите на автомобилния спорт е легендарното състезание Indy 500, което на 29-и май ще чества своята 100-годишнина. състезанието на прочутия овал с обща дължина 500 мили често е наричано "Най-големият автомобилен спектакъл" и зад океана е синоним на пистовия автомобилизъм.

Първото състезание е проведено на 30-и май 1911-а пред фантастичната и за днешните времена публика от над 80 000 зрители. Победителят в първото състезание Рей Харун е покрил разстоянието за 6 часа и 42 минути с автомобила си Marmon Wasp, регистрирайки малко под 75 мили в час средна скорост /120 км/ч/. Той е единственият състезател в надпреварата стартирал и карал без механик, благодарение на ново изобретение, наречено днес огледало за задно виждане с размери 3х8", монтирано върху предния капак на колата.

Днес, 100 години по-късно, Indy 500 е най-голямото автомобилно еднодневно състезание в света. Интересна подробност е че през периода 1950-а - 1960-а то е било част от календара и на F1. За отбелязване на юбилея държавната поща на Щатите пусна в обръщение специална марка Indianapolis 500 Forever, изобразяваща Рей Харун и неговия победен автомобил.

Математически погледнато годините "живот" на състезанието не съвпадат с проведените негови издания, които са досега 94 и с тазгодишното ще станат 95. Причината за това е прекъсването му по време на годините на Втората световна война.

За автомобилната индустрия Indy 500 е нещо доста повече от четирите леви завоя, взимани със скорост от 320 км/ч. Indy 500 значи иновации, започнали още от самото начало с огледалото на Харун. То било монтирано на едноместния автомобил на пилота в отговор на опасенията на конкурентите му, че няма механик, който да следи за евентуални сблъсквания по трасето. Според списанието Popular Mechanics, Харун е видял подобно нещо на каруца и това ражда неизменния днес атрибут на автомобилите.

Основателят на пистата Карл Фишър е въвел и водил първото състезание със собствения си автомобил, използвайки първия в света pace car, осъзнавайки, че летящият старт ще бъде много по-безопасен. Chevrolet има дълга традиция на участие в състезанието, но въпреки, че няма да участва тази година, отново ще присъства на пистата именно с водещия автомобил - специално подготвено за целта Camaro SS Convertible. Откритият pace car е също сред традициите на столетното състезание, а тазгодишният автомобил има заемки в дизайна си от модела от 1969-а Camaro convertible, водил през същата година Indianapolis 500.

Огледалото за задно виждане отваря цяла редица нововъведения за автомобилната промишленост, видели бял свят първо на овала в Индианаполис. Ето и някои от тях:

- леки материали в конструкцията - през 1914-а Луи Шевроле създава Frontenac Motor Corp. с която подготвя три автомобила за състезанието през 1916-а. За да си осигури предимства на пистата използва алуминий в конструкцията на колата и в двигателя.

- предно предаване - пилотът Джими Мърфи управлява кола с предно предаване още през 20-е години, което му позволило да намали центъра на масата в колата и да намали теглото й. Конструкцията му елиминирала задния диференциал и кардана.

- алтернативни горива - метанолът е използван за гориво още през 20-е години на миналия век, а бензинът е забранен след сериозен пожарен инцидент на трасето през 60-е години и оттогава насам отборите използват само алкохолни горива.

- предпазни колани - Барни Олдфилд поръчва първите колани за колата си през 1922-а и те са изработени от парашутен специалист.

- дискови спирачки - първата кола с четири дискови спирачки е от болидите Miller Specials през 1930-е, развити от състезателния инженер Хари Милър.

- двойно предаване - Милър създава и болид със задвижване на четирите колела през същите 30 години на миналия век, предполагайки по-добро сцепление, особено в завоите.

- дизелови двигатели - пилотът Фреди Агабашиан шокира феновете през 1952-а с колата си задвижвана от турбодизел на Cummins.

- гуми - състезанието е използвано непрекъснато като тестова лаборатория за различни смески, структура и дизайн на протектора.

- магнезиеви джанти - създадени са от Тед Халибранд след Втората световна война и са използвани в състезанията през 60-е години, а по-късно навлизат при нормалните автомобили.

Победителите в състезанието незабавно получават статус на национални герои. Ето и някои от имената на легендите:
- Роджър Пенске - победител в състезанието 15 пъти и с три поредни през 2001, 2002 и 2003.
- Eмерсон Фитипалди - победител през 1989-а и 1993-а.
- Боби Унзър - три пъти победител - 1968, 1975 и 1981. Той е единият от двамата пилоти печелили състезанието в три различни десетилетия.
- Боби Рейхъл - печели състезанието два пъти - първият път като пилот през 1986-а, вторият като собственик на отбор през 2004-а.
- Марио Андрети - победител през 1969-а.
Най-много победи в състезанието - по четири са отбелязали Ей Джи Фойт, Aл Унзър старши и Рик Мейърс, като Фойт е първият отбелязал рекорда.

Участието на дами в състезанието е било напълно забранено през първите няколко десетки години и дори първото официално проникване на жена-репортер в боксовете е станало едва през 1971-а. Осем са пилотките участвали успешно в квалификациите - Джанет Гътри, Лин Сейнт Джеймс, Сара Фишър, Даника Патрик, Милка Дъно, Aнa "Биa" Бетриц, Симона де Силвестро и Пипа Ман. Дезире Уилсън също се е пробвала, но не е успяла в квалификациите за 1982-а. Гътри има три старта в състезанието, Сейнт Джеймс седем, Фишър осем,, Патрик пет, Дъно три, като през 2007, 2008 и 2009-а са участвали наведнъж три дами - Фишър, Патрик и Дъно. През миналата година е отбелязан рекорд от четири пилотки на старта - Беатриц, де Силвестро, Патрик и Фишър, тази година отново имаме дамска четворка - де Силвестро, Патрик, Ман и Бетриц. Патрик води 19 обиколки през 2005-а и е единствената дама изобщо водила в обиколки на състезанието, а третото й място през 2009-а е най-доброто дамско класиране.